Колко добри са ноемврийските еврооблигационни емисии на България?
Очаквано, на 6 ноември облигации в два транша, деноминирани в евро. Става дума за лихвоносни излъчвания със период на погасяване седем и половина и дванадесет години. Първата емисия е с размер 1.3 милиарда евро, а втората е за 1 милиарда евро . Министърът на финансите побърза да разгласи е издаването на двата транша като доста сполучливо още преди да са оповестени формалните параметри на излъчванията.
Официално оповестените данни за двете излъчвания дават основа за много спорни оценки. Всъщност какъв брой сполучливи са те и за кого? За купувачите е съвсем несъмнено че двете излъчвания са доста положителни. Иначе нямаше да има трикратно презаписване, на пласирания размер при намаление на доходността. А дали една емисия е добра за емитента - в тази ситуация Българската страна, това зависи от доходността и в тази ситуация от нейния главен съставен елемент лихвения ваучър. Последният е доста значим за бюджета, защото изплащането на лихвите са пряк бюджетен разход. Другата част от доходността е отстъпката от номинала с която емисията се продава на купувачите.
При облигацията със период на погасяване от седем години и половина годишната рента, която е закрепена е 4.375%, а доходността е 4.6773%, тъй като, цената по която държавните скъпи бумаги са продадени, е 98.175% от номинала. При емисията със период на погасяване от 12 години закрепената рента е 4.875%, а доходността е 5.13%, тъй като са продадени при междинна цена, която е 97.719% от номинала.
За да оценим до каква степен посочените параметри са преференциални за хазната, която ще бъде натоварена с лихвените заплащания, ще би трябвало да съпоставим актуалните излъчвания с други такива със същия или непосредствен период на погасяване, които са издадени в спешни обстановки. Такива са издадената през януари тази година десетгодишна емисия облигации и пласираните през септември 2022-а две излъчвания - едната със период на погасяване от 7 години, а втората- 12 години. При облигацията от януари 2023-а лихвата е 4.5%, а доходността е 4.78% и в случай че е съпоставяме със сегашната емисия от седем години и половина се вижда, че параметрите са близки. Особено като се има поради е въпреки всичко януарската облигация е с по-дълъг период на погасяване. По-неблагодарно за Асен Василев е сравнението е десетгодишната емисия от септември 2022-а при която лихвата е 4.125%, а доходността 4.346%. Лихвата на дванадесетгодишната емисия от 2022-а е 4.625%, а доходността е 4.823%. От сравнението се вижда, че тези параметри са по-добри от тези на в този момент пласираните дванадесетгодишни облигации. Така видяно е ясно, че във връзка с хазната и данъкоплатците пласирането на последните две излъчвания не е влошило обстановката, само че да се твърди че са сполучливи е много пресилено.
С новия външен дълг Асен Василев рефинансира остарели отговорности
Той не е склонен, че Политическа партия са играли с Българска социалистическа партия и Възраждане против ГЕРБ на локалния избор
Министърът на финансите има основанието да се хвали въз основата на това, че мощно е свила разликата сред цената на излъчванията по отношение на първичната и базовата основа. Всъщност точно на този факт той натъртва във всичките си изказвания. А точно, че е свил спреда по отношение на базата до 150 базисни точки (1.5% процентни пункта)за 7.5 години и 185 базисни точки за дванадесетгодишните бумаги и по отношение на спредовете, от които е почнал аукциона на облигациите - 180 базисни точки за седем и половина годишните ДЦК и 210 базисни точки за дванадесетгодишните. Като се има поради, че при януарската емисия спреда бе 215 базисни точки по отношение на базата (така нар. междинен суап), въпреки че тогава намаляването му бе също огромно - с 35 базисни точки от 250 базисни точки, постигането на настоящия спред по седем и половина годишната емисия може да се преглежда като триумф. Успех може да бъде регистриран и по отношение на септемврийската седемгодишна емисия където спреда е 185 базисни точки. Същото може да се твърди и при сравнението със дванадесетгодишната емисия от септември 2022-а, при която спреда бе 225 базисни точки, а при сегашната той е 185 базисни точки. Точно тези съпоставения се считат от пазарните играчи за правилни при оценката дали една емисия е сполучлива или не, тъй като те отразяват пазарните условия, при които облигациите са издадени. И това да съображение на финансовия министър да счита ноемврийските излъчвания за доста сполучливи.
Само че, това което е сполучливо по разпоредбите на пазарните играчи, за бюджета не е от изгода, тъй като той все по стремително заменя дълг с ниски лихви или с съвсем нулеви такива, като емисията от 2020-а, с дълг по който хазната ще би трябвало да заплаща твърдо над 4% годишно. При 2 милиарда евро това са си по 80 млн. евро всяка година единствено за лихви . Като имате поради, че за последните две години издадения държавен дълг на интернационалните финансови пазари с лихви над 4% е над 5 милиарда евро (с ноемврийските емисии) излиза, че годишните заплащания за обслужване на лихвите по него са над 200 млн. евро. Тази цена за хазната изобщо не е за занемаряване, още повече, че най-вероятно тя ще се усилва в идващите излъчвания.
Въпросът е можеше ли да не се взема този дълг? Простичкият отговор е " Не ". При сегашната бюджетна политика подобен дълг бе неминуем. Аргументът за вземането му е, че с него ще рефинансира остарял падежиращ дълг. Вярно е че през март 2024-а би трябвало да платим падежираща 10 годишна облигационна емисия. Оставяме на страни, че с такава интервенция ще сменяем остаряла емисия с годишна рента от 2.95% с нова, по която ще плащаме междинна рента от над 4.5%, което автоматизирано натоварва разходната част на бюджета. По-интересното е че падежиращата през март 2024-а облигация е с общ номинал от 1.493 милиарда евро, а я заменяме с дълг с общ размер от 2.3 милиарда евро. А това значи, че разликата сред 1.43 милиарда и 2.3 милиарда ще се употребява за цели разнообразни от рефинансирането. И надали има подозрение, че с тази разлика ще се покриват дефицити в хазната. А цената ще я заплащат данъкоплатците години, откакто Асен Василев няма да е финансов министър.
Официално оповестените данни за двете излъчвания дават основа за много спорни оценки. Всъщност какъв брой сполучливи са те и за кого? За купувачите е съвсем несъмнено че двете излъчвания са доста положителни. Иначе нямаше да има трикратно презаписване, на пласирания размер при намаление на доходността. А дали една емисия е добра за емитента - в тази ситуация Българската страна, това зависи от доходността и в тази ситуация от нейния главен съставен елемент лихвения ваучър. Последният е доста значим за бюджета, защото изплащането на лихвите са пряк бюджетен разход. Другата част от доходността е отстъпката от номинала с която емисията се продава на купувачите.
При облигацията със период на погасяване от седем години и половина годишната рента, която е закрепена е 4.375%, а доходността е 4.6773%, тъй като, цената по която държавните скъпи бумаги са продадени, е 98.175% от номинала. При емисията със период на погасяване от 12 години закрепената рента е 4.875%, а доходността е 5.13%, тъй като са продадени при междинна цена, която е 97.719% от номинала.
За да оценим до каква степен посочените параметри са преференциални за хазната, която ще бъде натоварена с лихвените заплащания, ще би трябвало да съпоставим актуалните излъчвания с други такива със същия или непосредствен период на погасяване, които са издадени в спешни обстановки. Такива са издадената през януари тази година десетгодишна емисия облигации и пласираните през септември 2022-а две излъчвания - едната със период на погасяване от 7 години, а втората- 12 години. При облигацията от януари 2023-а лихвата е 4.5%, а доходността е 4.78% и в случай че е съпоставяме със сегашната емисия от седем години и половина се вижда, че параметрите са близки. Особено като се има поради е въпреки всичко януарската облигация е с по-дълъг период на погасяване. По-неблагодарно за Асен Василев е сравнението е десетгодишната емисия от септември 2022-а при която лихвата е 4.125%, а доходността 4.346%. Лихвата на дванадесетгодишната емисия от 2022-а е 4.625%, а доходността е 4.823%. От сравнението се вижда, че тези параметри са по-добри от тези на в този момент пласираните дванадесетгодишни облигации. Така видяно е ясно, че във връзка с хазната и данъкоплатците пласирането на последните две излъчвания не е влошило обстановката, само че да се твърди че са сполучливи е много пресилено.
С новия външен дълг Асен Василев рефинансира остарели отговорности
Той не е склонен, че Политическа партия са играли с Българска социалистическа партия и Възраждане против ГЕРБ на локалния избор
Министърът на финансите има основанието да се хвали въз основата на това, че мощно е свила разликата сред цената на излъчванията по отношение на първичната и базовата основа. Всъщност точно на този факт той натъртва във всичките си изказвания. А точно, че е свил спреда по отношение на базата до 150 базисни точки (1.5% процентни пункта)за 7.5 години и 185 базисни точки за дванадесетгодишните бумаги и по отношение на спредовете, от които е почнал аукциона на облигациите - 180 базисни точки за седем и половина годишните ДЦК и 210 базисни точки за дванадесетгодишните. Като се има поради, че при януарската емисия спреда бе 215 базисни точки по отношение на базата (така нар. междинен суап), въпреки че тогава намаляването му бе също огромно - с 35 базисни точки от 250 базисни точки, постигането на настоящия спред по седем и половина годишната емисия може да се преглежда като триумф. Успех може да бъде регистриран и по отношение на септемврийската седемгодишна емисия където спреда е 185 базисни точки. Същото може да се твърди и при сравнението със дванадесетгодишната емисия от септември 2022-а, при която спреда бе 225 базисни точки, а при сегашната той е 185 базисни точки. Точно тези съпоставения се считат от пазарните играчи за правилни при оценката дали една емисия е сполучлива или не, тъй като те отразяват пазарните условия, при които облигациите са издадени. И това да съображение на финансовия министър да счита ноемврийските излъчвания за доста сполучливи.
Само че, това което е сполучливо по разпоредбите на пазарните играчи, за бюджета не е от изгода, тъй като той все по стремително заменя дълг с ниски лихви или с съвсем нулеви такива, като емисията от 2020-а, с дълг по който хазната ще би трябвало да заплаща твърдо над 4% годишно. При 2 милиарда евро това са си по 80 млн. евро всяка година единствено за лихви . Като имате поради, че за последните две години издадения държавен дълг на интернационалните финансови пазари с лихви над 4% е над 5 милиарда евро (с ноемврийските емисии) излиза, че годишните заплащания за обслужване на лихвите по него са над 200 млн. евро. Тази цена за хазната изобщо не е за занемаряване, още повече, че най-вероятно тя ще се усилва в идващите излъчвания.
Въпросът е можеше ли да не се взема този дълг? Простичкият отговор е " Не ". При сегашната бюджетна политика подобен дълг бе неминуем. Аргументът за вземането му е, че с него ще рефинансира остарял падежиращ дълг. Вярно е че през март 2024-а би трябвало да платим падежираща 10 годишна облигационна емисия. Оставяме на страни, че с такава интервенция ще сменяем остаряла емисия с годишна рента от 2.95% с нова, по която ще плащаме междинна рента от над 4.5%, което автоматизирано натоварва разходната част на бюджета. По-интересното е че падежиращата през март 2024-а облигация е с общ номинал от 1.493 милиарда евро, а я заменяме с дълг с общ размер от 2.3 милиарда евро. А това значи, че разликата сред 1.43 милиарда и 2.3 милиарда ще се употребява за цели разнообразни от рефинансирането. И надали има подозрение, че с тази разлика ще се покриват дефицити в хазната. А цената ще я заплащат данъкоплатците години, откакто Асен Василев няма да е финансов министър.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ